- ПП преядоха с власт. Те посмяха да вземат повече,

- Политическа партия преядоха с власт. Те посмяха да вземат повече, в сравнение с им се поставя. Властта обаче е болест и води до непредвидени резултати, като повръщане да вземем за пример. 

- Левицата има огромен триумф в столицата, само че 50% не са ляв, а протестен избор.

- Сглобката се крепи на това, че успеха не е победа

- Скандалът следва при започване на годината, рецесията - преди евроизборите.

- Доган желае българин отпред на партия, която постоянно е била отчетливо оцветена етнически, а в този момент може да я оглави българин.

- Ако Пеевски успее да сплоти турците и да притегли българи, би било скъпо за страната ни достижение.

- Доган сътвори нова класа. Това, което следва на Пеевски, е да съедини тази нова класа с българска сходна класа.

- Много е неуместно, когато закони се вършат за една персона, какво остава за Конституция.

- Г-н Райчев, позволете да изтъквам една Ваша теза – държавното управление „ Денков-Габриел “ ще оцелее, до момента в който има война. Някои се надяват, че войната свършва, други обаче настояват, че тя в този момент стартира и чертаят мрачни вероятности за Европа, за България. Кога съгласно Вас ще забележим края на войната? И до момента в който чакаме, все по този начин ли ще работи държавно управление - напрегнат, със кавги сред сътрудниците и вотове на съмнение от опозицията?

- Има всички индикации, че войната стартира да свършва, само че това може да продължи дълго. Причината не е, че Съединени американски щати или Западът ще понижат помощта си за Киев. Не е обвързвана с финанси или с оръжия. Причината е, че Украйна стартира да страда прекомерно доста, жертвите станаха доста.
Това стартира да се осъзнава от мнозина. Със сигурност – от Русия. Ако погледнем тона на тяхната пропагандна машина, той стартира да съдържа детайли на празненство, даже на зложелателство. Долавя се убеденост, че са спечелили.

Това значи, че по отношение на изборите в Украйна през март 2024-а, може да допуснем, че Зеленски ще бъде принуден да смени политиката си и да я насочи към някакъв тип договаряния. Той бе податлив да пристъпи към тях при започване на войната, само че видяхме по какъв начин го отхвърлиха, основно Борис Джонсън.

Ако това стане в този момент, пораждат две благоприятни условия и тук би трябвало да напомня концепциите на Хенри Кисинджър.
Кисинджър постоянно си е представял мира сред НАТО и Русия като мир, учреден на междинни територии – Финландия, Австрия, Югославия и други Двете страни съвсем на никое място не са допирали с изключение на в Германия, която беше разграничена на две. Той счита, че междинни страни като Украйна ще основат баланс сред двете сили. Сега обаче Кисинджър смени мнението си и споделя, че е по-разумно Украйна да бъде призната в НАТО и като обосновка предлага необикновен мотив: че на самата Русия това ще донесе повече непоклатимост. Ако Украйна не е в НАТО, тя сигурно ще бъде реваншистки настроена, непрестанно ще пораждат дребни провокации. Докато в НАТО ще бъде подчинена на централно командване и ще бъде по-кротка. Това не е измама, а опит да се откри излаз от доста комплицирана обстановка. Въпросът е дали Русия ще одобри този вид. Ако Русия одобри, получи териториални придобивки, които са по-скоро въпрос на политическа горделивост, в сравнение с предпочитание да има нови територии, това е някаква основа за мир.

- А другата война? На изток...

- Да погледнем и другата война. Арабските страни доста ръмжат, само че никой не има намерение да хапе - не тъй като ги е боязън от Израел, а тъй като наподобява „ Хамас “ са прекалили. Ако Израел не извърши нещо брутално – те се стараят, само че войната си е война, в случай че не се случи нещо чудовищно, арабските страни сякаш са склонни да изтърпят интервенцията на Израел да унищожи „ Хамас “. Ако Израел се съгласи на концепцията за две страни, те са склонни да признаят Израел, което е основното искане на Тел Авив.

Накратко, анализът демонстрира, че и в двете основни за света и за България точки, има вероятност за мир. Това е надалеч по-важно от нашите дребни вътрешни дрязги.

Но в случай че отпаднат тези два напрягащи фактора, ще отпаднат две неща по едно и също време. Първо - нуждата от изкуствени сглобки. Второ – едно надълбоко несъгласие, което има в нашата политика, а то е следното: логиката на нещата е, че в случай че си от Израел, би трябвало да си от Русия и в случай че си от Украйна, би трябвало да си от Палестина. Както виждате обаче те се кръстосват: западната политика сега е да си от Израел, само че от Украйна. И противоположното – съперниците са от палестинците и от руснаците. Това е надълбоко спорно и води до шизофренни резултати. Една нормализация ще възстановява и мисленето ни, и вътрешно-политическото състояние. Защото тази сглобка от нищо друго не е стимулирана. Това, несъмнено, е и условие на нашите съдружници. Противниците на държавното управление нормално споделят, че е изискване на американското посолство. Това е условие на НАТО – в тази обстановка България да бъде консолидирана и като прифронтова страна да стои в обикновено положение. В условието няма нищо неестествено, то е вярно.

Самият Израел беше в това състояние – избори след избори, взаимна злоба, само че откакто почна войната сформира своя сглобка и тя ръководи Израел.

- Вътрешни или външни аргументи предизвикат раздорите, шума, високия звук, ултиматумите в сглобката, които не престават и след локалните избори?

- Раздорите идват от друго и тук би трябвало да направя комплимент на Христо Иванов. Преди към година, виждайки че няма различен излаз от обстановката в България с изключение на изкуствено единение, той предложи техническо държавно управление, формирано от Народното събрание. С това се реализира следното: от ръцете на президента то минава в ръцете на Народното събрание - служебно, техническо по своя план, без ярки политически лица. Тази концепция беше вярната концепция. Тя стартира да се разисква и в хода на разискването Политическа партия се навряха във властта, само че Демократична България – не. Обръщам внимание, че Демократична България деликатно заобиколи властта. Те дори желаеха нула министри, само че най-после ги насилиха да сложат един и те предложиха министър на правораздаването. Тоест, Демократична България оптимално се въздържа, а Политическа партия оптимално нахлу, като един от водачите на Политическа партия стана даже вицепремиер и министър на финансите.

Заради това са дрязгите. Борисов, който изцяло се въздържа и даде като гаранция ротационен вицепремиер, от самото начало споделя: вижте какви мошеници и гадове са на власт. По този метод той си пази електората, поддържа едно ръмжащо положение и би трябвало да го прави, тъй като в противоположен случай ще стартира да натрупа негативи.
Христо Иванов избегна негативите ненапълно – не може да избегне всички. Борисов ги избегна, Движение за права и свободи също не натрупа негативи, а всички негативи отиват в Политическа партия.

Това се случи, тъй като Политическа партия преядоха с власт. Те посмяха да вземат повече, в сравнение с им се поставя. Властта обаче е болест и води до непредвидени резултати, като повръщане да вземем за пример.

Политическа партия стигнаха до неуместното държание да дават отговор за всичко без да могат да прокарват закони без непозната поддръжка. За всичко тичат първо при Христо Иванов, след това при Борисов и след това при Пеевски. Това не им предвещава нищо хубаво.

- Но Политическа партия съумяха да завоюват кмет в две огромни общини – София и Варна. Тоест, доверието към преялите с власт не ерозира толкоз, колкото се очакваше.

- Без София, тъй като София е необикновен случай, те имат 160 000 гласа в страната. Ако извадим и Варна, нищо няма да остане.
В София завоюваха мъчно, да не кажа по благосклонност. Във Варна бяха в ситуацията на Ваня Григорова – случи им се да символизират протестния избор. Иван Портних доста дълго беше кмет, фокусираше върху себе си мощни отрицателни настроения. Ако „ Възраждане “ бяха против него, и „ Възраждане “ щяха да завоюват. Битката във Варна беше какъв да е втори, както и в София.
Варненският случай беше протестен избор. Все едно да кажем, че левицата има голям триумф в София. Нищо сходно. Левицата има огромен триумф в столицата, само че 50% не са ляв, а протестен избор.

Политическа партия и Демократична България, и изключително Политическа партия, заплащат голяма цена и не зная по какъв начин ще излязат на идващите избори. Не желая никого да тревожа, само че няма да е добре.

- Борисов сподели, че ГЕРБ ще продължи да поддържа държавното управление поради евроатлантизма и напрежението в света, само че начерта червени линии – бюджетът и корупцията.

- Това е тип агитация.

- Очевидно е обаче, че финансовият министър Асен Василев е обект на доста остри офанзиви, а правилото е, че падне ли финансовият министър, пада и държавното управление. Върви ли се в действителност към разглобка?

- Трудно е да се каже. Ще се реализира, когато стане допустимо.
Представете си, че сте на мястото на Борисов и на ГЕРБ. Предизвиквате нови избори незабавно и, апропо, и двете партии ще въздъхнат с облекчение. Но резултатите ще бъдат познатите 25%, 17%, 15%, 11%,11%, Има Такъв Народ примерно – 5%. С кого ще стане сглобка? Пак със същите.

- С други думи, в случай че има разглобка, отново ще стане същата сглобка?

- Дори Движение за права и свободи да нарасне доста, Борисов би трябвало да каже, че ще ръководи с Движение за права и свободи, а това не може да стане по доста аргументи. Тогава с кого? С „ Възраждане “? Не става. С Българска социалистическа партия? Първо е дребна, второ – отново не става. С Има Такъв Народ е по-възможно, само че са дребни и тяхната поддръжка не стига.
С други думи, сглобката се крепи на това, че успеха не е победа.
Бавят и гледат какво ще стане.

- Възможно ли е ново държавно управление в границите на настоящия парламент?

- Може. Но не ми се има вяра.
Разправия ще има - ще се желаят повече министри, ще се желаят смени. Скандалът следва при започване на годината.
Трябва да гледаме календара. Следващото неизбежно събитие са изборите за Европейски парламент през юни 2024-а. В тяхното  навечерие ще стане рецесия и това съответствува с ротацията.

- Везните се накланят към предварителни парламентарни избори дружно с европейските или директно след тях?

- Истината е, че и политическите сили не знаят. Чакат. Чакат да видят ще се сменят ли настроенията, ще излезе ли нова мощ. Например, никой не можеше да планува, че „ Възраждане “ ще престане да пораства. Но това е нов факт.
Трябва да забележим евентуално новата лява партия, която се очерта, ще я има ли, няма ли.
Във всеки случай бъдещо парламентарно болшинство никой няма да има. Така ще би трябвало да живеем.

- А ще я има ли тази лява партия съгласно Вас? От какво зависи реализацията на подобен план?

- Зависи първо от това дали ще влезе във война с Българска социалистическа партия. Ако съумеят да не водят война, което не е невероятно, вероятностите са по-добри.  

- Ако бъде подписано съдружно съглашение, ще изчезне ли напрежението във властта?

- Донякъде ще го понижи.

- Важни процеси текат в Движение за права и свободи. Вашият прочит на завръщането на Доган като действен водач, въпреки и краткотрайно?

- Доган се завръща, с цел да се опита да наложи Пеевски като водач на партията. Много хора разясняват процесите, само че мнозина пропущат основния факт. Главният факт е, че той желае българин отпред на партия, която постоянно е била отчетливо оцветена етнически, а в този момент може да я оглави българин.

Това съдържа два аспекта.
Първият - следващият опит на Доган да се отърве от турско въздействие.Република Турция неведнъж е правила опити да господства Движение за права и свободи. Случаят с Лютви Местан беше най-отчетливият.
Дали Доган ще успее, не мога да кажа, само че сигурно се стреми.

Вторият, по-голям аспект, е, че желае да постави българин отпред и се стреми да направи българо-турска партия. Той не крие това, той го манифестира. Ако успее да направи българо-турска партия, тя ще бъде мощна.
Условно Движение за права и свободи е с 300 000 души електорат. Ако успее да добави 100-150 000 българи, това към този момент е друга действителност. Това ще е голяма партия, с размерите надали не на ГЕРБ.

Ако Доган успее да даде българо-турски темперамент на партията, това би било извънредно хубаво нещо за България. Ако Пеевски успее да сплоти турците и да притегли българи, би било скъпо за страната ни достижение. Но дали е допустимо да се случат тези неща, не знам.

- Може ли от Движение за права и свободи да тръгне нови визия за България? Самият Доган е приказвал и за рестарт на демократичния модел.

- Не сме сигурни какво тъкмо ще прави. Със сигурност ще бъде дясно-либерална и бизнес насочена партия. Гигантският триумф на Доган се дължи най-много на верния залог. Той заложи на това от турското население от селяни да отгледа бизнес хайлайф, даде им да се развиват.Оттам излязоха десетки едри предприемачи и хиляди дребни и междинни предприемачи. Доган сътвори нова класа.  Това, което следва на Пеевски, е да съедини тази нова класа с българска сходна класа. Пак споделям – дали е допустимо не знам, само че в случай че го създадат, Движение за права и свободи ще бъде всесилен и в действителност незаобиколим фактор. Тънка е работата.  

- Все по-отчетливо се приказва за нов интернационален ред, учреден на разделянето на света на клъстери или макрорегиони. Къде ще бъде мястото на България, в случай че се стигне до реализацията на този проект/план/сценарий? Към макрорегион, доминиран от Русия, Турция, Европа?

- Ние сме на границата сред Изтока и Запада. За благополучие, от западната страна. За благополучие, го споделям от свое име. Ако Западът не претърпи стратегическо проваляне, а не виждам такова, ние ще бъдем най-вероятно границата на Запада.

Много приказват, че Америка залязва. Америка в действителност е в тежка вътрешна рецесия. Но залезът на цивилизацията не е заложен от това каква политика води. Залезът на цивилизацията става, когато тя престане да основава новото.Когато видя китайците да основават нещо ново, а не да ползват към този момент добре измислени неща, тогава ще мислим и този вид.

- Дали клъстерното разделяне на света и геополитическите земетресения имат някаква връзка с процесите, които следим в Движение за права и свободи?

- При Движение за права и свободи виждам явен и чудноват метод да бягат от Турция, като се прилепват към Америка. Те употребяват обстановката на базово ръмжене, която се е образувала сред Съединени американски щати и Турция. Залепвайки се за Америка, Доган обезпечава самостоятелност от Турция.Това е особена ловкост, която ползва.

- Правителството и президентът към този момент се сблъскаха за ДАНС и за промяната на нейния ръководител. Риск за страната ли е междуинституционалната война и по какъв начин да се прекъсне ескалиращото напрежение?

- Няма напрежение. Политическа партия доста упорстват за тази промяна, бягайки от историята с техния министър на електронното ръководство, който упрекна личното си управление в чудовищно закононарушение. Това следим - те се мъчат да подменят тази тематика с тематиката за ДАНС. Другите, които виждат по какъв начин те желаят да избягат, ги въртят на шиш. Дълго ще ги въртят. Партиите няма да се съгласят на компромис и ще ги принудят да се примирят.

- Според Вас опасява ли се президентът, че могат да бъдат признати измененията, които да му лишават сериозните пълномощия за служебно ръководство?

- Ще бъде огромна нелепост да създадат това. Служебните кабинети са механизъм, който добре е сработвал в България. Най-вероятно предложенията ще дойдат до вид, който планува Народното събрание да работи по време на служебните кабинети. Това също не ми се вижда доста рационално, само че Политическа партия извънредно доста желаят да лишават част от пълномощията на Радев и като виждам ще съумеят.

Много е неуместно, когато закони се вършат за една персона, какво остава за Конституция. България към този момент се е парила от това. Ще напомня – рестриктивните мерки за българския президент са 40-годишна възраст, роден в България и да е живял тук 183 дни през всяка от последните пет години.  
Това не са хрумвания, а трима души, които са разказани в тези условия. Едното разказва Андрей Луканов, който не е роден в България. Изискването за възрастта е Константин Тренчев, който нямаше 40-години, когато се приемаше Конституцията. Третото е Симеон Сакскобургготски. И трите костваха на България много турбуленции.

- На фона на войните европейските избори биха могли да конструират една друга Европа, един друг Европейски съюз. Ще се задвижат ли тогава проектите, които можем да обобщим като „ Европа на две скорости “? Какво ще е бъдещето на обявените като стратегически за България цели приемане в Шенген и еврозоната?

- Това са две разнообразни цели. Еврозоната е значима стратегическа цел. Шенген не ни би трябвало. Шенген ще предложения тук миграционна вълна, която сега ни заобикаля. С участието в Шенген България не печели нищо, а губи доста.
Нещата не стоят по този начин с еврото. Еврото е доста, доста значимо.
Европа към този момент е на две скорости. Ако България е към еврото, ще бъде в Европа. Ние сме периферна страна – не толкоз дребна по размери, само че дребна като стопанска система.

Колкото до бъдещи разпадни процеси в Европа, такива има. Но допускам, че на тези избори ПЕС и ЕНП ще съумеят да бъдат 50 на 100. Ако е по този начин, ще се резервира сегашният предвидим механизъм на систематизиране на властта и ръководство.
Ако надделеят последователите на Льо Пен във Франция или „ Алтернатива за Германия “ в Германия, това ще е кардинално нова обстановка. Какво ще стане, е мъчно да се каже още занапред.